неделя, 21 декември 2014 г.

#КОЙ наднича зад Горанов или началото на края


vladislav_goranov_
След като парламентът приe скандалните пенсионни поправки, няма как да не се запитаме дали и КОЙ се крие зад Горанов. Защото именно министърът на финансите е острието на атаката по утвърдения пенсионен модел. Атака, която се проведе светкавично, като блицкриг от времето на Втората световна война и ни остави с пръст в устата.
Също така е време да се запитаме каква е ролята на синекурните синдикати и защо бяха използвани като огледало на ГЕРБ за да се приемат недомислените поправки. В които няма особена логика, а още по-малко демократизъм. И как така в името на демократизма, по силов и безапелационен начин, управляващите и по-скоро ГЕРБ, синдикати и ДПС наложиха на обществото нещо уродливо и доста недомислено. Ако това ще е начина на правене на политика – това ще е началото на края на това правителство. Много малко ще му трябва, за да отиде и то в историята.
Ролята на ДПС. Това е сигнал, че нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено. Студено припомняне, че българската политика са прави в неделните вечери на тайни сбирки от малък кръг хора, чийто интереси никак не съвпадат с интересите на голямата част от българите.
Защото именно тези българи ще бъдат потърпевшите от приетите промени. Не малка част, за съжаление, ще бъдат натиснати да прехвърлят партидите си в НОИ и така ще загубят натрупаните средства и в крайна сметка, когато дойде време да се пенсионират ще получат по-малка пенсия. Други просто ще бъдат подлъгани, но резултата ще е същия. По-бедни след пенсия.
Какво обаче печелят Горанов, ГЕРБ, синдикатите и ДПС? Не знаем какво печели Горанов. Не мисля, че ГЕРБ печели каквото и да е било. Синдикатите също. Няма особена логика в цялата тази история. И именно заради това, че няма особена логика, логика трябва да има.
От друга страна в средносрочен и в по-дългосрочен план мандатоносителя ГЕРБ губи сериозно – губи доверие, губи обществена подкрепа, ерозира се правителственото мнозинство и се вбива клин  между партиите от това мнозинство. Което си е рецепта за проблеми. Защото така просто не се прави.
Борисов губи. Преметнаха го. С този ход загуби много повече отколкото си представя. Може да загуби премиерският пост, и тогава трети няма да има.
И идваме до основния извод.
Цялата тази патаклама прилича на активно мероприятие, което на гърба на ГЕРБ и за сметка на ГЕРБ и Борисов, за сметка на крехкото правителствено мнозинство поставя управляващите в изключително лоша светлина, което е добре дошло за кого… сетете се сами, а също и за цялата знайна и незнайна кохорта на кръгчета и кръгова и тайни центрове на властта.
КОЙ отвръща на удара.
Още едно две такива светкавични безобразия дошли от знайните и незнайни войници на задкулисието и хоп правителството пада в кошчето за боклук. И тогава съдебна реформа на мук!
Затова на ход е президента, който трябва да върне закона за ново разглеждане в НС.
И ще си позволя един съвет към ГЕРБ – господа, плъзнаха ви яко и докато е време се опомнете и оправете тази бъркотия.
Не знам дали Картаген трябва да бъде разрушен, но всички трябва да помним Костинброд.

http://www.5corners.eu/2014/12/goranov/
.

сряда, 6 август 2014 г.

"Големият сатана и реформаторите


"Големият Сатана" и Реформаторите
© снимка,архив: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова  

В автентичното дясно не могат да поделят Бойко Борисов и това си е! Крайни десни схоластици клеймят ГЕРБ и нейния лидер и го определят за Големия Сатана.
Други смятат, че контакти с Борисов са допустими в интерес на България.
Но и едните, и другите прекалено много акцентират на това кой е по прав, кой е по-десен, и кой е по-по-най!
Не е добре за Реформаторския блок да продължават там крамолите, караниците, меренията и измерванията. Политиците в Реформаторския блок са там, защото сравнително голяма група десни избиратели ги подкрепят и им имат доверие.
И това се видя на европейските избори.
Сега Реформаторският блок е на път да оцапа гащите точно преди изборите. Десните избиратели искат, без всякакво съмнение, Реформаторският блок да успее, за да бъде гарант за една различна политика в интерес на България.
Кое е важното за един десен избирател?
БСП и ДПС са причината за всички национални катастрофи от 1989 година до момента. Всички икономически, социални и структурни проблеми на България се дължат на тях.
Първото и най-важното - БСП, ДПС, ББЦ, Атака и НФСБ, ВМРО и други подобни, да останат извън изпълнителната власт.
Може ли Реформаторският блок да гарантира това? Не.
Може ли ГЕРБ да гарантира това? Може би!
Може ли Реформаторският блок и ГЕРБ да гарантират това? С много голяма вероятност!
Следователно, нормалният десен избирател, след изборите, вероятно би искал да ги види в едно взаимодействие, в интерес на България.
По-нататък.
Десният избирател иска реформи. Структурни реформи в някои много важни сектори - съдебна система, вътрешни работи, енергетика, здравеопазване, образование, администрация, вече и финанси, електронно правителство.
Може ли Реформаторският блок да работи реално, на терен, по това? Не!
Може ли ГЕРБ да направи това? Може би!
Може ли ГЕРБ и Реформаторският блок да направят това? С много голяма вероятност!
Следователно десният избирател има интерес след изборите да ги види в едно взаимодействие в интерес на България.
Трето - Бойко Борисов
Бойко Борисов е това което е. Той е ГЕРБ. Дали ни харесва или не, това е човекът, който има реалната възможност да продължи промяната в България. А това, смятам, трябва да интересува десните най-много.
Реформаторският блок не може сам да извърши или да продължи промяната. Просто са малки. Това е реалността. И може да останат малки, ако продължават да не излъчват ясни послания. И да се боричкат вътре.
Кое е важното, когато говорим за Бойко Борисов?
В този момент от историята на България, той може да е единствената пречка, не Реформаторският блок, БСП, ДПС и кохорта да се върнат отново на власт.
Това е най-важното. Има индикации, че той и ГЕРБ ще оставят БСП и ДПС, подчертавам и ДПС извън властта. Но това може да стане само с помощта и натиска на Реформаторския блок.
Може ли Реформаторският блок да гарантира това? Не!
Може ли ГЕРБ да гаранатира това? Може би!
Може ли ГЕРБ и Реформаторският блок да гарантират това? С голяма доза вероятност!
Следователно контактите между двете формации не могат да притесняват, напротив, могат да бъдат полезни!
Могат ли реформаторите да са коректив на Борисов?
Възможно е. България отново трябва да тръгне по пътя на реформите. За зла участ дясното е етюдно, със сигурност автентично, но все още малко.
Трябват съюзници, съмишленици, за да се провежда отново една крайно необходима дясна политика в страната, за да се рестартират отново реформите.
Десните избиратели привърженици на Реформаторския блок не бива са се плашат от взаимодействие с ГЕРБ, напротив, това ще бъде в интерес на всеки един български гражданин.
А гарант, че едно такова взаимодействие няма да се изроди в колаборационизъм с ГЕРБ, е доверието към политиците от Реформаторския блок.

За армията с любов

За армията с любов

© снимка, архив: Sofia Photo Agency  

Тези дни се размислих за българската армия, за нейните войници, за нейното въоръжение и за нейните бойни способности. Прегледах някои общодостъпни данни и открих, че всъщност българската армия е сянка. Бледа сянка на една боеспособна сила, която в миналото е защитавала българския суверенитет от външни посегателства.
С армия от 30 000 души, от които 20 000 боеспособни войници и остаряло предимно руско оръжие - танкове от преди 30-40 години, ракетни установки от времето на СССР, тридесетина самолета и четири-пет бойни кораба - всичко това може да вземе участие в една по-мащабна кинопродукция, но в никакъв случай на може да участва ефективно и успешно в реални отбранителни бойни действия.
Някой от вас ще кажат "Но ние сме в НАТО, и Пакта ще ни помогне, ако срещу страната ни бъде извършено нападение". Може би е точно така. И това, че сме в НАТО и ЕС е от изключителна важност. Това ни дава значителна сигурност.
Но има една приказка „Господ дава, ала в кошара не вкарва".
Би било спекулативно да очакваме, че в обозримо бъдеще, която и да е външна сила може да ни нападне. Това е единствено в сферата на теоретичните разсъждания. Дали?
Наскоро в националния ефир българският депутат Николай Малинов заяви: "Бих желал да честитя на всички православни славяни в света победата в Третата Кримска война. И да напомня, че след Кримската идват Балканите по южния път."
Дали след Крим идват Балканите, това все още не е ясно, но със сигурност след Крим, светът вече е по-различно място, а Източна Европа и районите, близки до Русия - съвсем. Защото България по волята на съдбата е близо, не до една, а до две регионални суперсили - Русия на североизток и Турция на югоизток.
И в двете регионални суперсили демократичното начало е под въпрос. Но и двете държави са мощни икономически и много силни във военно отношение.
Къде сме ние? Ние сме на нулата. Нямаме пари за отбрана, нямаме хъс за отбрана, нямаме идеи как да направим така, че да не сме ахмашки беззащитни. Разчитаме единствено на НАТО.
Имаме обаче нова реалност - ядреното оръжие днес е възпираща сила с обратен знак.
Защото до този март анализаторите смятаха, че в годините след Втората световна война светът е едно по-добро място за живеене заради възпиращата сила на ядреното оръжие.
Но през 2014 година играта се промени. Ядреното оръжие остава възпираща сила, но с обратен знак - никой не се наема да реагира по друг начин освен на думи на явното прекрояване на границите в Украйна заради ядрения потенциал на страната, анексирала Крим. И всъщност ядрената карта вече работи за силния във военно отношение противник. Относително сигурни могат да се чувстват единствено и само страните, притежаващи ядрено оръжие. Вероятността да бъдат нападнати е много малка.
Всички останали обаче са на масата.
В днешния многополюсен свят военната агресия с тактически средства от страна на ядрена държава гарантира на същата тази държава голяма доза безнаказаност.
Защото всички, които могат да се противопоставят, ще отчитат риска да влязат във въоръжен конфликт със страна, която може да ги заплаши с ядрен отговор.
Ето защо Крим ще си остане руски. И Източна Украйна може да бъде руска. И Приднестровието може да бъде руско. И Прибалтика може да стане руска. Стига ядреното куфарче да ви е на една ръка разстояние и да имате имунитет към международните правни норми.
Вие ще пратите ли армии в Украйна срещу ядрена Москва, за да възстановите нормите на международното право? Вероятно не.
Ами тогава се гответе за възможно прекрояване на европейската и световната карта. Защото една силна армия, зад която стоят ядрени ракети, в един прекрасен ден може да спре в която си иска европейска столица. Утопично, но кой знае?
Да се върнем на българската армия. Онази бледа сянка днес на едно отминало величие. Това, че сме бедни, това че сме разединени, това че не знаем кой път да хванем, не бива да ни пречи да работим за отбранителните способности на България.
Време е да се пробудим от следвоенния си сън заедно с партньорите си от Европа още повече, че в последните дни пробуждането ни минава под ведрия звън на кремълските камбани.

понеделник, 28 юли 2014 г.

Наше момче - да, но не и управител на БНБ!

Наше момче - да, но не и управител на БНБ!
© снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николова  

Президентът, а тези дни - и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, са се втренчили в кандидатурата на Калин Христов - я за служебен финансов министър, я за нов управител на БНБ.
Няма лошо, това е тяхно право и в голяма степен - и отговорност.
Но започва да прави впечатление тяхната "обсебеност" от тази кандидатура. Сякаш няма други специалисти.
Подходът обаче трябва да бъде друг. Далеч от "харесвам го" - "не го харесвам"
С политиката на БНБ по време на отминалата криза имаме сериозен проблем. Тя доведе да силно спадане на доверието в регулатора, а самото недоверие се прехвърли и върху личностите, призвани да взимат решения в трудни момента - гуверньора и членовете на УС.
Ето защо крайно нелогична изглежда издигнатата към момента теза, която казва две неща:
- че трябва да има кардинални промени в управлението на банката, (което си е точно така), но от друга страна

- да поставим начело именно човек, бил в управлението по времето на кризата. (На какво основание?)
Това не би трябвало да е правилният подход.
От политическа гледна точка може да изглежда допустимо, защото "нашето" момче ще оглави банката - какво да търсим друг човек, този си е добър.
Но от гледна точка на обществения интерес, политическият не трябва да се допуска.
Не може да се предлага нов управител на БНБ, пак с неясни политически мотиви - примерно с мотива - той е харесван от президента!
Трябва човекът, който ще смени Искров, когато и да стане това, да защити аргументирано своя визия и своя политика, която ще следва през годините начело на БНБ.
Този кандидат трябва да отговори най-малко на следните въпроси, при това пред обществото, а не в тесен банкерски кръг:
- Иска ли присъединяване към банковия съюз, съответно - и към банковия надзор?
- Ще работи ли за присъединяване към еврозоната, в какви срокове?
- Какво мисли за случая КТБ, какво точно ще направи, за да реши този сложен проблем?
- Трябва ли му извънредно законодателство, подкрепя ли промени в НК?
- Как ще реформира „Банков надзор" така, че да стане по-ефективен?
Чак тогава, когато кандидатът отговори на тези, а може би и на още въпроси, можем да говорим за избор на нов управител.
Защото вече стана безпощадно ясно, че управителят на БНБ може да бръкне директно в джоба на всеки от нас.
И да се върнем на г-н Калин Христов.
По общодостъпни информации в медиите Калин Христов е отстоявал по време на кризата идеята за въвеждането на банкова ваканция. Той е бил против присъединяването на България към банковия съюз и банковия надзор, бил е против присъединяването към еврозоната, защитавал е извънредно законодателство в случая с КТБ и е искал покриване и пълно изплащане на депозитите в КТБ, дори на тези, които надхвърлят законно гарантираните.
До момента той не е отрекъл тези информации.
И все пак, основният довод, за съжаление, се съдържа в думите на г-н Мерджанов от БСП - Калин Христов е част от проблема, не е неговото решение.

Трите точки на президента


Трите точки на президента
Президентът Росен Плевнелиев © снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николова  

Хубаво е внимателно да четем изявленията на държавния глава. Това, което той казва винаги е важно и трябва да му обръщаме особено внимание.
От трите точки на президента, с които той помоли Народното събрание да се съобрази в оставащите дни до 6 август, първата е много добре формулирана и пределно ясна, но... останалите две са напълно неясни.
Втората и третата точка.
Във втората точка президентът казва: „Необходимо е парламентът да приеме решение, с което да даде възможност на служебното правителство да води преговори и да сключва договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и социална защита".
Разбираема е неговата загриженост за финансовото състояние на страната ни, това е и наша загриженост, но не виждам как НС може да упълномощи бъдещо правителство, чийто състав е неизвестен, което ще работи в отсъствие на парламент, да поема финансови задължения за държавата, да подписва такива договори и да задължава всички нас с финансови ангажименти.
Това е все едно да подпишеш празен чек, в който впоследствие някой да нанесе каквато си иска сума.
Чл. 85 от Конституцията е пределно ясен:
„Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:
4.Съдържат финансови задължения за държавата"
Това е императивно изискване. Няма как служебно правителство да поема финансови ангажименти в отсъствие на действащ парламент.
Нещо повече, служебното правителство не подлежи на парламентарен контрол, което по същество ограничава правомощията му. Не е възможно народните представители да контролират работата на служебното правителство особено в такава деликатна материя като поемането на дълг.
Назначеното служебно правителство и неговите министри не полагат клетва пред НС по чл. 76, ал. 2 от Конституцията, която гласи: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се".
За разлика от редовно избраните министри, тези от служебния кабинет не изричат тези думи.
Което също подсказва, че служебният кабинет не може да има съвсем същите правомощия и функции, като на редовно избрано правителство, положило клетва пред действащ парламент.
Обърнете внимание на решение 1 от 1992 година на Конституционния съд, което гласи: "Народните представители, неположили клетва по чл. 76, ал. 2 от Конституцията, не са встъпили в изпълнение на правомощията си". Ами служебните министри, господа конституционни съдии?
Особено важно е решение 20 от 1992 година на Конституционния съд, в което съдът тълкува правомощията и срока на служебното правителство. Съдът изтъква някои ограничителни характеристики при действието на служебното правителство:
- временният характер
- това, че то получава своя мандат извън парламента
- липсата на възможност за парламентарен контрол
- самата липса на действащо НС
- липсата на парламентарен контрол, тоест липсата на политическа отговорност.
Като цяло, служебното правителство осъществява общото ръководство на страната, по глава 5-та от Конституцията, но с основна задача - подготовка на предстоящите избори.
И тук не става дума за апострофиране на президента или заяждане, както струва ми се, някои ще разберат това мнение. Тук става въпрос за това, че има конституционни ограничения и точни текстове какво може и какво не може да се случи в мандата на служебното правителство.
Стигнахме до трета точка.
Президентът казва: „Поставих въпроса за състоянието, в което това Народно събрание ще остави най-важния регулатор, а именно Българската народна банка. Особено важно е през предстоящите месеци без парламент да имаме работеща Централна банка, която да бъде източник на доверие за цялата банкова и финансова система".
Тоест, какво г-н президент? Това какво означава? Вие искате настоящото Народно събрание да освободи Искров и целия управителен съвет или пък точно обратното, да подкрепи Искров и управителния съвет?
Или е едното, или е другото, а може да е нещо трето.
Като гражданин мога да искам, колкото си искам, БНБ да е източник на доверие, но вие като президент трябва да посочите точно как банката да се върне от тъмната страна и да стане източник на доверие!
Трябва ясно да кажете искате ли да си ходи Искров и компания, или искате да остане и да ръководи банката, като продължи да излъчва доверие във всички посоки?

И защо точно Калин Христов?


И защо точно Калин Христов?
© снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николова  
Калин Христов - познато ли ви е това име? Разбира се, че ви е познато.
Той е подуправител на БНБ и финансов министър в първото служебно правителство на Плевнелиев.
Президентът, говори се, смятал да го назначи за служебен министър на финансите или дори за служебен премиер.
Но, г-н президент, г-н Христов вече не може да бъде кандидат за този пост!
Ако, разбира се, смятате той да е този, който ще изберете, по-добре си потърсете друг.
След историята с КТБ целият Управителен съвет на БНБ се компрометира. УС на БНБ се представи непоследователно и много колебливо в банковата криза.
По отношение на една банка се изчака твърде дълго, преди да се направи дори едно успокоително съобщение, а по отношение на друга банка - нещата бяха хванати здраво в ръце още от самото начало.
Има достатъчно други кадърни специалисти, то и г-н Христов сигурно е кадърен, но трябва и още нещо. Трябва и последователност, и точни действия в труден момент. Такива не видяхме от целия Управителен съвет на БНБ, а г-н Христов е и в момента част от него.
Да не споменавамe и факта, че гуверньорът Иван Искров е готов да подаде оставка, а в една такава ситуация с него трябва да си отиде целият Управителен съвет. Това се нарича поемане на отговорност. Включително и от г-н Христов.
Така че, господин президент, десет пъти мерете, един път режете, както е казал народът!

21 юли: "денят на лъжливото овчарче"

21 юли: "денят на лъжливото овчарче"
© снимка: Sofia Photo Agency  
Предлагам да определим 21 юли, като "ден на лъжливото овчарче".
Да учредим приз "Лъжливото овчарче", който да връчваме на изявили се в тази област политици, общественици, банкери, журналисти, всякакви специалисти.
На този ден ще присъждаме почетния приз "Лъжливо овчарче" на този от тях, който се е представил най-добре!
И така, предлагам първия носител на тази престижна награда да бъде уважавания от мен, и сигурен съм, от всички вас банкер - гуверньорът на БНБ, г-н Иван Искров!

Нека проследим какво говореше уважаваният от нас банкер и неговия пресцентър и защо получава този приз.

17 юни 2014 г.
Атаката срещу КТБ се развива повече от седмица. До този момент ни дума от БНБ
"Банковата система е стабилна, с висока ликвидност и капиталова адекватност". Това се казва в съобщение на БНБ.
„По повод на публикации и предположения в медиите относно Корпоративна търговска банка Българската народна банка заявява, че внимателно и отблизо следи развитието на целия банков сектор, включително и на споменатата банка".
Заради следващия цитата ние смятаме, че г-н Искров е достоен да получи приза!
"БНБ разполага с подробни актуални данни за цялата банкова система. На базата на тази информация БНБ категорично потвърждава, че банковата система, включително и КТБ, е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално", категорични са от БНБ.
20 юни 2014 г.
"Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор, което означава, че всички банкови операции от банката са спрени. Това се казва в съобщение на Българската народна банка. Малко преди обяд в банката е получено съобщение от Корпоративна търговска банка, в което се информира за „изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички банкови операции".
"На това основание и с решение на Управителния съвет на БНБ Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор. От този момент правата на акционерите са отнети и са назначени квестори".
Както се казва - без коментар.
22 юни 2014 година
"Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество „Креди Агрикол - България", което от днес също е под специален надзор, ще отворят на 21 юли в 9.00 часа", съобщиха от Българска народна банка.
Заради тези думи г-н Искров безапелационно побеждава в оспорваната борба между него и редица политици, също много уважавани от нас, които се напънаха и направиха и невъзможното за да спечелят приза "лъжливото овчарче", но уви се провалиха.
И по нататък:
"Правителството и БНБ ще осигурят необходимата ликвидна подкрепа на банковата група, за да се удовлетворят в пълния размер задълженията й към нейните клиенти", съобщават от БНБ.
"Необходимите действия ще бъдат предприети до 20 юли т.г. Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество ще отворят на 21 юли в 9.00 ч. "
Невероятно обещание, което може да направи само човек, достоен за нашия приз!

27 юни 2014 г.
"Корпоративна търговска банка не е фалирала. Вложителите й не трябва да се притесняват. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров на извънредна пресконференция, след като банката излезе със специално съобщение, че Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност".
Вече никой не трябва да се притеснява, победителят е ясен и това е уважаваният от нас г-н Иван Искров!

11 юли 2014 г.
"Сметките на гражданите и фирмите в Корпоративна търговска банка ще бъдат прехвърлени в "Креди Агрикол България", която ще бъде одържавена. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров. Всеки ще може да разполага със своите сметки в пълен размер, обяви гуверньорът на БНБ. Както е предвидено, вложителите ще имат достъп до своите сметки на 21 юли 2014 г., посочи Искров".
Вложителите ще имат достъп на 21 юли единствено до този текст за да научат кой е номиниран и кой печели приза "Лъжливото овчарче".

11 юли 2014 г.
"Чрез трето лице мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев е изтеглил в кеш близо 205 887 223 лева, като по-голямата част от сумата е била в евро. Това се е случило на 19 юни, като парите са взети само срещу разписка."
"Да искаме ежедневен контрол на място в банка, е все едно да настояваме за катаджия на всеки километър, защото има катастрофи от време на време. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров, помолен да коментира въпроса защо ситуацията в Корпоративна търговска банка не е видяна по-рано от централната банка."
Ха сега де!

15 юли 2014 година
"Заради липса на политически консенсус БНБ продължава работата си по процедурата за специален надзор на групата на Корпоративна търговска банка, която към момента е за срок от три месеца, съобщават от пресцентъра на централната банка.
Това означава, че ако не се случат предлаганите от БНБ законодатени промени, гражданите и фирмите, които имат сметки в Корпоративна търговска банка или в Креди Агрикол България може да се наложи да чакат по-дълго от 21 юли."
Народът има една поговорка: "От болната глава на здравата!"

21 юли 2014 година

След като на 21 юли КТБ и Креди Агрикол не отвориха врати, поне една врата може да се отвори, тази на БНБ, и след това да се затвори зад гърба на многоуважавания от всички нас г-н Иван Искров.